Le Vieux Caffè

Днешния ден беше прохладен и спокоен,без никакви новини за престъпници. Бях получила информация, че мога да намеря в Le Vieux Caffè известната престъпничка с прякор Нана.
Влязох в кафенето без страх, наистина бе необичайно дама като мен да се носи по нея места, но до сега нищо не ме е спирало да си върша перфекно работата. Всички ме изгледаха подозрително и приказките престанаха. След малко се появи един мъж:
-Я гледай ти, една дама е посетила нащо местенце. Да те почерпим с бира или не пиеш по такива места. - усмихна се злобно - Оу май не са ти казвали да дириш сама по тези места, могат да бъдат опасни.
Той ми хвана ръката и ме придърпа към себе си и аз го ударих и той ме пусна. Тръгна да вади пистолета си, но аз бях по-бърза:
-На твое не бих го направила. А ти май си сбъркал жената с която да си играеш. Нищо не съм дошла да ви правя, но винаги мога да го променя това. Искам да си прекарам спокойно срещата с събеседника, когото очаквам.
Тъкмо очаквах да ми скочи, но Нана дойде и той отстъпи.

Влязох спокойно в кафето, брадичката ми се бе вирнала предизвикателно нагоре, а очите ми святкаха гневно. Коя бе тази, дори и детектив, за да си мисли, че ще залови мен?Мен?Та дори най-опитният престъпник не можа да ме открие и надхитри при една престрелка. Бях жена и знаех как да контролирам умовете на мъжете, затова очаквах, че в лицето на детективката, чието име разбрах доста по -късно, виждах едно голямо предизвикателство.
Лятната ми рокля приплепна по тялото ми, вятъра разроши косите ми и наистина имах доста застрашителен вид, но се усмихнах отново....най-добрата тактика е да не внасяш смут и когато най-малко очакват да избягаш.
Седнах на една маса, всичко бе притихнало, клиентите наблюдаваха зрелището, а Амели е ме изпускаше от поглед, сякаш бях толкова глупава да избягам. Направих й жест да седне до мен и кръстосах крака, като преждевременно поръчах нещо силно. Текила.

Както се очакваше влезе мис престъпност. Гледаше ме с забавни пламъчета в очите. Еми какво се очакваше добрите винаги бяха скучни. По нейния вид разбирах ,че знае коя съм и защо съм тук. Мислех дали да не я попитам за попитам Карн Нюман, оцепника от бандата, но реших да го оставя за по-късна тема в разговора. Знаех, че бандата й и тя не са под командването на No Name.
Готова бях да се обзолажа и главата си, че тя определено не бе имала лек живот, но се бе хванала в ръце и да се озове в тъй известната банда. Не се занимавах да преследвам банди, занимаващи се с ограбване на банки и тн. Интересуваха ме големите убиици, който можеха да си позволят да притежават хора.
Поръчих си един скоч и заговорих:
-Много съм изненадана, че прие поканата и дойде. Обзалагам се, че имаш да мислиш коя банка да ограбите дружинката. Мога от сега да те успокоя, че нямам намерение да се занимавам с вас. Аз съм по убииците, а не по градците. До колкото чух банката на шеста улица имат проблем с охраната и една седмица са лесна зона. А знаете, че там едни от богаташите на града си свагат парите.

-Не ми казваш нищо ново миличка-усмихнах се подигравателно и пренебрежително махнах с ръка, след което й направих знак да седне. Не знаех какво точно иска от мен, но още с идването си бях наясно, че не аз съм заветната й цел, а по-скоро пионка или стъпало към бъдещият й успех. За щастие нямаше какво да крия от нея, по простата причина, че нашата банда бе единствена по рода си и нямахме общо с другите, бяхме нещо като отцепници и в случаи като този ни беше в полза.
Отпих от текилата, която предвидливо си поръчах и заговорих русокоската:
-Кажи какво искаш, защото имам работа и не мисля да си губя целият ден с теб.

Тази определено само напираше да се махам. Вече определено ми ставаше досадно. Другия проблем, който беше че имахме 5 години разлика. Но това не ме плашеше. Реших просто да карам направо:
-Да знаеш нещо за Карн Нюман? - попитах и тоз момент усетих, че се задава буря.
Чух как до главата ми се зарежда пистолет... Щрак ... и се упря до главата ми.
Както се очакваше слуховете бяха верни, че тоз Карн има големи връзки, хем че беше избягал от бандата. Знаех, че и бандата го преследваше, както той и тях.
Реших направо да изчезвам. Хванах скоча и го захвърлих към очите му. Той стреля, но бе насляпо.
Шчупих ботилката в главата на един и извадих пистолета си. Бързо си поправих път към изхода.
Излязох на улицата, кодето ме лъхна свец вятър и ме огря слънцето.
Знаех, че всички нападнаха Нана, защото тя щеше да се измъкне по-лесно, но разразлика от нея аз вече знаех, къде се намира. Имах още малко време преди да ударя.